Там ...

Беше преди години, когато за първи път видях онова момиче … с дългите руси къдрици, блестящите сини очи и меката, топла руменина по лицето.
Отдавна беше, когато усетих допира й до един вълшебен свят – свят, изпълнен с красота и невинност.
Да, в миналото беше, когато в погледа й се отразяваше магията й … магията на Любовта.
А ти … ти беше избраникът. Тя теб обичаше. Толкова силно. Теб и никого друг.

Помня аз деня, в който тя ти сподели.
В лятната си рокличка на цветя, тя се спря пред вратата ти, огледа се разтревожено, прокара разтреперана ръка през косата си и почука. Ти отвори. Изненада се да я видиш, но не приятно. Не я покани да влезе, а я остави да ти обясни всичко … пред прага. Грубо, както винаги.
Смути се. Не знаеше откъде да започне, а толкова пъти беше репетирала този момент в съзнанието си. Гласът й стана несигурен, а очите и се напълниха със сълзи. Ти стоеше пред нея, готов да затвориш вратата при първа възможност.

- Аз … - пророни тя. - … искам само да ти кажа …

Сълзите я задавиха. Трудно й беше да продължи, но тя опита:

- Виж, отдавна се опитвам да ти кажа, че … много те харесвам и …
- И какво от това?! Малка си за мен! – прекъсна я ти. – Аз съм вече на десет, а ти … с твоята рокличка на цветя …

Грубо, отново. Този път я разплака … така, че да го запомни.

Много време мина оттогава. Споменът за теб е още жив, но не е толкова ярък. Хората се променят, менят се и техните чувства. Тя си намери своя любим … не, не ти … намери го в човек, който наистина я оценява. Ти си минало.

Видях я вчера. Облечена беше с дълга лятна рокля … на цветя. Нищо, че не беше вече на пет. Цветята и отиваха. Бяха красиви също като нея. Излезе от вкъщи и подмина твоята врата. Дори не се обърна. Теб обаче нещо те опари … много добре знам, не се прави на учуден – видях, че беше залепил нос за прозореца. Поглед не можеше да отделиш от нея. Но късно е вече. Тя е с друг … и е щастлива.

Видях пламъка в очите й. Подобен на онзи от преди години, но по-ярък, по-силен, по-пленяващ.
Видях усмивката на лицето й.
Видях руменината, доволно разлята по скулите й.
Видях я.
Ще я видя и утре. И другиден. Ще е там и след години.

Там … в светлото, бездънно огледало.